Модернизъм и модерност - (нe) възможност за историзиране

Тази книга е опит да се разгледа сложността на възприемането на европейската модерност в България след установяването на независимостта и как това влияе на усвояването и практикуването на различни модернизми. Темата не се ограничава само до формите и стиловете, а включва взаимодействието с процесите на социална модернизация – като градския живот, развитието на печатната индустрия и интеграцията на жените в художествения свят. Изследването акцентира върху артистичните връзки между страните от Балканите през 20-те и 30-те години, което позволява сравнения с други наднационални художествени движения в Европа.

Предизвикателството при историзирането на локалното изкуство е значимо за разширеното разбиране извън местния контекст. Важно е да се осъзнае как българските художнически явления са свързани с по-широкия европейски контекст, но същевременно остава сложно да бъдат напълно вписани в него - особено за периферни позиции.

Целта тук е анализът да проучи взаимовръзките между художествените институции от модерната епоха и множеството проявления на модернизъм. Интерес представляват условията около размазването границата между традиционните "изящни изкуства" (както в салоните, така и в музеите) и артистичните занимания във всекидневния живот.

Изследването представя поредица текстове, които могат да бъдат допълвани без отклонение от основната тема. То не цели цялостно аргументиране или окончателно заключение; подобна задача би била труднопостижима сама по себе си.

Жанрово то представлява колекция от свързани студии, обсъждащи темата за взаимодействието между модерен арт живот и разнообразие от проявления на модернизма у нас и по Балканите. През последното десетилетие обобщаващият подход често се замества с критически анализи със свободна структура.

Книга „Модернизми и модерност“ стреми към практически тест върху противоречивия балкански терен чрез новаторски методологии. Усилията не са насочени към единствена реконструкция; вместо това предлагат многобройни интерпретации според гледната точка on автора относно променливостта през първата половина ХХ век.

Работата завършва важен период от дългогодишния ангажимент към темата.
Ирина Генова

(Не)възможният статус на модерността сред Държавата и Европа

Възприятията относно балканското развитие много често подчертават неговата несъответствие вместо логичното му последване: предмодерност - модерност - постмодерност. Модерността там изглежда незавършена или дори непостижима; времевият поток изглежда като мозайка с паралелни фрагменти – редуцирани понякога до случайности или лични впечатления . Х.Н.Брейлсфорд описва именно тази реалност: „Вековете живеят едновременно“. Опитът за структуриране може да бъде считан за невъзможен задачакойто комбинира хронологическата история със самостоятелното движение напред .

Такъв пробивен опит представя книгата Ирина Генова.
Колебанията дали произведението трябва да бъде монография или сборник статии вече поставят основополагающ въпрос? Сложността продължава при избора език: „контекстуално изследване” срещу “формален стилистичен анализ”. И този неопределим край оставя множество нерешени въпроси зад себе си .

Докато тези жанрови промени могат лесно да бъдат тълкувани като недостатък , те всъщност играят роля във формирането кана концепция активно стараеща се организира хаоса долихосомейстерию частицамоза оценяване ситуации ни накратко показвайки някакво вид влияние нито остарели модулиранят , нито плодовити идеи .
Самото съдържание непрекъснато предлага интерактивна конструкция започвайки своегувремева базировка споменавайки политически икономически културнителистики предоставяни както любопитством пограничных диапазонов Оставляючи такие интересные пересечения межличностями полутонкой структуры социальных существований больше чем просто одним коллективным производством
Дали национализм идентитета приема легализованную форму эволюцию совершенно новых направлений ? Или нет ?
Научная работа заканчивается выставкой : строением формы искусства как такового вдохновленного государственной системой обращенной к реальности со всеми ее жизненными хитросплетениями остается открытым вопрос о том стоит ли писать о таком — получая специфическую эстетическую ценность перед обычной культурной идентичностью мира…

Некачественная экспозиция отношений государства..
Сравнение работ только одна часть истории отражает также социальный опыт становление самобытного стиля…