Нишавските българи

Нишавските българи е термин, с който обозначавам населението от района на река Нишава, простираща се от Цариброд до мястото, където тя се влива в Морава. Основните градове в този регион са Ниш и Пирот. Сред местните българи, особено сред преселниците от Пиротско след 1878 г., все още съществува старо самоназвание "нишавци", което вероятно произлиза както от името на реката Нишава, така и от древното название на град Пирот - Нишава. В редки документи преди XVIII век Пирот понякога е наричан "град Нишава". Затова и близката до него епархия – Пиротска – носи името Нишавска епархия; митрополитът й се титулува като Нишавски, а митрополитът на Ниш – като Нишк.

С малки изключения съдбата на нишавските българи рядко заема централно място в историческите проучвания относно България и по-скоро попада под влиянието на историографията за моравските българи. Те не са били разглеждани самостоятелно досега, което води до постепенното избледняване на тяхната роля в българската литература и обществено съзнание. В етнокултурен аспект те не се различават значително от своите съседи - българите в Софийско, Видинско и Тимошко. Общият им опит във времето ги обединява най-вече чрез трудностите, които са преживели. От една страна, те са били принудени да защитават своята идентичност срещу три основни натиска: ислямизацията под османците; фанариотската пропаганда на гръцкия патриархат; и сръбския национализъм след средата на XIX век. След освобождението си от турското владичество благодарение на Руско-турската война те обаче много скоро изпаднали в разочарование при установяването нова власт над тях – християнска и славянска макар че оставаща непримирима към техния народен статус.

Има нещо зловещо — бих казал недобронамерено — във факта как през само няколко десетилетия част по част Северозападът на българската етническа територия бил отсечен. Тази област винаги е играела важна роля за нишавските българи при борба за свобода всякога когато настъпвали промени по северозападната граница Османската империя; но тази близост всъщност станала причина за трагедията им – поставила ги твърде близо до сложността с интересите между великите сили в Европа тогавашния момент без наличието дори нито един стабилен политически представител или политика у нас.
Стоян Райчевски