Цветовете на болката

Ван Гог – мистик или атеист? Епилептик и шизофреник, или мъдрец и ясновидец? Личност с груб характер или поетична душа? Алкохолик и сексуален маниак, или целомъдрен самотник? Човек, който се е предал на отчаянието до самоубийство, или мъченик на собствената си Голгота? Художникът на селския труд срещу ексцентричния фантаст. Последовател на импресионизма или основоположник на експресионизма? Майстор в създаването на оптимистични картини или автор на тъмни трагедии? И най-сетне – Ван Гог като неудачник или гений?

При по-дълбочинно разглеждане фактите разкриват множество различия в образа му. Вместо един човек пред нас излизат много лица - малка група от личности, които макар да имат общи черти, не си приличат.

Различията сред биографите понякога стигат до абсурдност, но това не е без основание. Ван Гог притежава сложна натура, изпълнена с противоречия. Не може да се отрече факта, че той бил както мистик така и неверник; реалист и визионер; художник с тъмна палитра и любител на ярките цветове; страдал от болести и в същото време психически стабилен. В живота и творчеството му всеки може да намери надежда и песимизъм, виталност заедно с меланхолия; буря след спокойствие; ярост комбинирана с кротост; поезия редом със прозаизъм; увереност паралелно със страх от провал.

Творчеството му преминава през многобройни периоди – някои го свеждат до пет години , други увеличават броя им до девет – като между тях често могат да бъдат забелязани значителни различия във възприемането на света и артистичните техники.

Това води до разделянето на неговия образ от страна на много изследователи — било несъзнателно, било умишлено за постигане нагледност. Обаче при опити за задълбочаване в детайлите можем лесно да загубим връзката с цялото. Разделянето обикновено е просто — дори дете може да разглоби играчката си. Но сглобяването обратно е доста по-трудоемко особено когато става въпрос за обединяване на явно несъвместими образи.

Основният въпрос остава дали действителните противоречия у Ван Гог са толкова несъвместими помежду си каквито изглеждат. Интересува ни как тези противоречия се появяват и развиват: какво представлява художника не само в отделен момент от времето си а като човешка индивидуалност с комплексното развитие.
Богомил Райнов