Национална идентичност в българската литература

Тази книга, която разглежда нашата национална идентичност, има за цел да улови дълбоките национални комплекси и характерни поведенчески жестове, както и специфични ситуации, които разкриват архетипните начини на мислене и проявление. Затова новата и съвременна българска литература се възприемат като единно етнопространство, което е подложено на наблюдение и анализ чрез художествени произведения, критически изследвания, социологически анализи и етнографски текстове. Такъв широк поглед налага обединение на разнообразни по жанр и специфика творби с акцент върху типологичните проявления в рамките на националната самобитност. По този начин книгата се опитва да осветли сложността на българската идентичност през призма на проблематики, изучавайки я отвътре към външния свят. В контекста на българската литература от XIX до XX век традицията (разбрана в най-широкия културен смисъл) постоянно се преразглежда в тясното пространство на родовите връзки. Изследователският подход игнорира историческата еволюция на литературния дискурс и вместо това цели изграждането на единен общопсихологически аспект с основа в митологията; така той показва непрекъснатото повторение в преживяването у българите и утвърдително заявява своето значение за тяхното битие.