Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав

Информацията за питакшите от Армази в Иберия, комбинирана с данните от надписа на Шапур I в Накш-и-Рустам, ни дава възможност да преразгледаме нашите представи относно имената на представители от българската династия Дуло и изобщо на българската аристокрация. Фактът, че имена като Аспарух, Заберган и Безмер се срещат сред ранговете на персийската аристокрация в Кавказкия регион нееднократно, предполага наличие на ирански произход у част от българския елит. Особено любопитно е името Аспарух – освен споменаването му при археологическите находки в Иберия през III век и надписа на Шапур I също така то фигурира у Амиан Марцелин във връзка със събития от края на IV век. В предстоящата научна дискусия по темата следва да се вземат под внимание сведенията за Ховрат като средноперсийско име и да бъдат преосмислени разбирането за имената Персиан и Маламир, които принадлежат към последните езически владетели на Дунавска България; при тях все още остава силна носталгия към Изтока.

Относно автора:
Тодор Чобанов е роден през 1977 г. в Асеновград. Той завършва специалността "Археология" в СУ "Св. Климент Охридски" и сега е докторант в катедра "Археология", работейки върху тема свързана с дворцовата архитектура на Първото българско царство под ръководството на доц. д-р Стефка Ангелова. Чобанов има публикации по въпросите за източното влияние върху културата на Дунавска България и етническия произход на старите българи, както професионално се занимава с опазването на културни ценности.