Атлас Българските земи в европейската картографска традиция /III-XIX в./

Идеята за създаването на атлас с исторически карти, свързани с българите и техните територии, е налице от почти 100 години. Първият значим опит в тази насока е реализиран през 1917 г. от Димитър Ризов чрез труда му "Българите в техните исторически, етнографски и политически граници (679-1917)", който преминава през няколко издания.

Атласът съдържа 170 карти и планове, които са най-съществената част от наличната картографска информация относно България и българите; много от тях се публикуват за първи път. Основата на настоящия атлас представлява обширна колекция от над 1000 копия и оригинали на стари карти, събирани близо три десетилетия от чуждестранни архиви и библиотеки, както и Колекция "Д-р Симеон Симов", собственост на Централния държавен архив към Държавна агенция "Архиви".

Картите са организирани според географската класификация по видове: световни карти; морски карти; административно-политически карти; пътни схеми; военни картофили; историческите документи; етнографски картини; църковни, физико-географски и търговски мапи. В някои случаи тази категоризация може да изглежда условна, тъй като старите картографи често предават информация с различен характер. Картографията е подредена хронологично по времето на създаване - от III век сл. Хр. до 1900 г., а само в раздела за историческите карти те следват последователността на важните събития.

В пояснителния текст към картите са включени авторските имена с кратка биография относно живота им като представители на утвърдени картографски школи – италианска, каталанска (каталонска), португалска, холандска, немска, английска френска сред други. Заглавията на картите – когато са особено детайлни – са представени накратко във формата на анотации. Имената на авторите се транскрибират спрямо националността им в българската графика. Географските названия за области, населени места или етнически групи остават в оригиналния си вид върху картите със задължителното добавяне на техния превод в скоби след българското име. Атласът включва хронологична таблица, речник с основните терминологии свъзрани с картографията както и именен указател.