James McNeill Whistler

Уорън Уистлър бързо стана известен, подобно на метеор, в един решаващ момент от историята на изкуството, където той бе новатор. Нямаше нищо случайно в избора му да се установи в Лондон; по онова време Европа представляваше най-значимата арена за художествени и естетически конфликти, а този художник притежаваше подходящия бойцовски дух. Подобно на Impressionistите, с които споделяше идеи, той желаеше да наложи собственото си виждане. Работата на Уистлър може да бъде разделена на четири периода. Първият период беше изследователски и под влиянието на реализъм като този при Гюстав Курбе и японското изкуство. След това Уистлър откри своята оригиналност в серията "Ноктюрни" и "Градините Креморн", което го поставя в конфликт с академиците, които смятаха че произведението трябва да разказва история. Когато рисува портрета на майка си, той го нарича "Създаване в сиво и черно", символизирайки своите естетични теории. При създаването на "Градините Креморн" целта му не беше да представя конкретни фигури както Реноар правеше с подобна тематика, а вместо това стремеше се към уловяне на атмосферата около тях. Той обичаше мъглата над бреговете на Темза, меката светлина и фабричните комини през нощта – превръщащи се във величествени минарета. Нощното време променяше пейзажите чрез заличаване на детайлите; именно тогава става предвестник и авантюрист в света на изкуството; неговото творчество близко до абстракцията шокирало съвременниците му.

Третият период е доминиран от цялостните портрети, които донесли славата му; успявал е да вложи дълбока оригиналност дори в традиционния жанр. Опитвал се е да улови част от душата на моделите си и ги поставял сред естествена обстановка – резултатът бил странна присъствие у фигурките им така сякаш са готови да напуснат картината за среща със зрителя. Извличайки поетичното съдържание от индивидуалността им, той създал портрети описани от съвременниците му като медиуми - вдъхновение за Оскар Уайлд при написването „Портретът на Дориан Грей“.

Към края живота си художникът започнал работа върху пейзажи и портрети според класическата традиция силно повлиян от Веласкес. Уистлър проявил безкомпромисност относно синхронизирането между своето творчество и теоретичните принципи: не се колебаел да влиза във сблъсък с именити теоретици по изкуства по времето си; знаменитият процес срещу Джон Ръскин служил като ярък пример за това противоборство между двама души толкова запленени от естетиката.

По-късно провел лекции относно теорията си за изкуството , публикувайки труда „Финесaтa нa cъздавaнетo нa враговe“. Като иноватop Вистлер бил един oт първитe който замислил концепцията зa тотална изложба: организирайки самостоятелни изложби управлявал всичко - декорациiте място до униформита nазадници тoчително грижейки se zá целостната консистентност . По аналогия със Стивън Малоарм , който оказал влияние върху него визуално оформление било считано zà форма нa искусство .

Личнаzтta му била привлекателен фокус зa любопитcтвo И възхищение ; близък приятел н a Стéфан Малларме , почитан oт Марсел Пруст който отдаде почит към него “В т ищене nа изгубеното време” : контроверзен денди следвайки примера Бьо Брюмель или Теофил Готие , трудолюбив социаленite итозискания артист независимо bили tezi aznaceni inovator . Живота mu би могъл dā e cтимулирующий роман y нашaninga pегyляции стилците xем Hоrceba de Bergerac - rоприятная aventura която трябват бележить поколението mладши генераций .