Пленителното италианско калчо

Три нации оставят най-значим отпечатък в историята на футбола. Без да подценяваме постиженията на Германия и Аржентина, можем уверено да посочим Бразилия, Англия и Италия като водещи. От британците футболът наследява страстта си, от бразилците – елегантността, а от италианците – стратегическото мислене. В италианския футбол главата не се използва само за приемане на дълги пасове или за физически сблъсъци; тя играе важна роля в разчитането на играта и прилагането на предишно разработени тактики.

Италия е известна със своите контрасти - привлекателна, многозначителна и променлива. В тази динамична среда "калчото" остава едно от малкото постоянства - италианската сцена за любимата игра по целия свят. Страната може условно да бъде разделена на два региона: богатият индустриален север с клубове като "Ювентус", "Милан", "Интер", "Торино", "Болоня" и "Дженоа"; срещу бедния юг, където единствено “Наполи” успява да спечели титлата.

Националният тим демонстрира силен дух срещу мощни противници и натрупа самочувствие след две световни титли през 1934 г. и 1938 г., благодарение на треньора Виторио Поцо, който създаде истински звезди като Меаца, Монти и Пиола. С времето в Серия А започват да идват качествени треньори от различни държави (Англия, Унгария), което подобрява тактическите умения в лигата. Местните бизнесмени привличат талантливи чуждестранни играчи от Латинска Америка и Скандинавските страни, обогатявайки техническия арсенал у дома.

След 70-те години много хора започват открито да говорят за Италия като страната превърнала футбола в нов вид религия; калчото става притегателен център за елитни спортисти по света. Националният отбор печели третата си световна титла през 1982 година в Испания; след това обаче не успява повторно да триумфира с голям трофей въпреки стремежите си. За сметка на националния тим обаче клубовете продължават успешно своя път към успехите в Шампионската лига (преди КЕШ), Купата за КНК, Купата на УЕФА и Междуконтиненталната купа.