Физиогномика, За душата

Не е случайно, че великият древногръцки философ Аристотел е признат за основоположник на философията като научна дисциплина. В своите произведения той обединява и развива знанията и опита на античния свят. Универсалността на неговите философски идеи обяснява влиянието му, което продължава повече от две хиляди години в почти всички области на знанието.

Аристотел е роден през 384 г. пр.н.е. в Стагира, разположен на Халкидическия полуостров. Той прекарва близо двайсет години в Академията на Платон и става възпитател на Александър Македонски. Основанието му за гимназия, известна под името Ликей (оттам идва терминът "лицей"), я утвърдило като важен център за изследвания в областта на естествените науки.

Трактатът "За душата" играе ключова роля в творчеството му, тъй като съдържа основните му виждания относно психологията и познавателните процеси. Физиогномика представлява едно от най-древните проучвания по отношение на човешките мимики и изкуството да се оценява характерът според физическото представяне; там Аристотел описва разнообразието от лицеви изрази и изследва как те са свързани с личностни качества и характери.