Мултикултурализмът между толерантността и признанието

Тази книга представлява резултат от изследване, вдъхновено от разочароващите ефекти на публичните политики за малцинствата, реализирани в последно време в държави с утвърдена демокрация. В страни като Франция тези мерки са със силен асимилационен характер, при което културните различия често се пренебрегват в името на единството на нацията. Въпреки това целта не е постигната; периодичните бунтове сред младежи имигранти свидетелстват за това. На друго място, например в Холандия, интеграцията на малцинствата се опитва да бъде осъществена чрез подобряване на отношенията между различаващите се култури. Това обаче не успя да предотврати възхода на религиозния екстремизъм и свързаните с него насилия срещу интелектуалци, които смеят да поставят под въпрос определени верски убеждения.

В някои държави правата на малцинствата са защитени чрез квоти в политическите институции. Резултатът е бързото формиране на самодоволни и корумпирани елити сред малцинствата, без реална полза за правата и интересите на хората, които те уж трябва да представляват. В други случаи смесването между културни идентичности и властови структури е забранено по конституция. Такъв подход предизвиква недоволство както у представителите на малцинства, така и у активистите за човешки права поради усещането за двойни стандарти спрямо различните социални групи.

Какви могат да бъдат причините зад проблематиката около политиките към малцинствата? Дали става дума за дълготрайно усилие да се намери правилният баланс между интересите на мнозинството и тези на малцинствата чрез метод проба-грешка? Или пък търсенията ни вървят в погрешна посока?