Съвременна епистемология. Антология

Съставители на текста са: Мадлен Ангелова-Елчинова, Анета Карагеоргиева, Калоян Нечев и Росен Люцканов.

Епистемологията е една от най-бързо развиващите се философски области. Природата на знанието, начинът на обосноваване, значението и качеството на свидетелствата (включително тези от трети лица), както и теми като информацията и дезинформацията привлекат интереса не само на обикновения човек, но също така и на специалистите в областта. Техническият жаргон в епистемологията също претърпява значителни промени, което прави този сборник по-подходящ за напреднали изучаващи проблемите свързани с познанието.

Първата част от сборника има методологичен характер. В нея са включени текстове, които освен че въвличат читателя в важни епистемологически въпроси, насочват вниманието към по-широки метафилософски теми. Тези произведения ще разгледат основния въпрос относно достъпа до реалността и ще ни подтикнат да помислим дали философията търси истинска сигурност или можем да се задоволим с вероятности при изводите си. Освен това те демонстрират как експерименталната методология може да бъде комбинирана с философските разисквания.

Вторият раздел фокусира върху източниците на знание. В него са представени статии, свързващи рационализма със способността за размисъл, както и два текста специално акцентиращи върху ролята на възприятията и паметта. Разделът започва с две публикации в диалогична форма - опитът на Казуло да формулира оптимално определение за a priori знание срещу критиката на Девит относно неговата валидност.

Третият и четвъртият раздел предлагат специфични анализи; третият разглежда епистемологията свързана с разбирането , а четвёртият – социалната епистемология. И двата подразделения притежават обща интердисциплинарна природа. Темата за разбирането взаимодейства тясно с научното обяснение във философията na наукata i предполага наличие нa добри предварителни знания oт различни научни сфери . Социалната епистемология интегрира концепции от социалната психология и социология; тук първи пъти se задават редица важни въпроси относно природата nа груповите агенти , идеята zа групови убеждения , както кaто статусът nа свидетелствata ot treto лице kato izточник na znanie .

Петият раздел представлява заключителна част нa антологијата . Поради липса нa конкретизиране той носи заглавие "Нови теории в епистемологията".