Случаят Йов. Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците

Рене Жирар (1923–2015) е френски философ, известен с разработването на своята „миметична теория“, както и като антрополог по въпросите на насилието и религията. Роден в Авиньон на Рождество Христово, той е практикуващ католик. През 1946 година заминава за Съединените щати, където преподава френска литература в университети като Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а след това работи в Станфордския университет, ръководейки департамента по френски език, литература и цивилизация до края на професионалния си път.

Жирар е автор на редица произведения, сред които са: „Романтична измама и романна истина“ (1961), „Достоевски: от двойничеството към единството“ (1963), „Насилието и свещеното“ (1972), „Неща, скрити от създание мира“ (1978) и „Жертвеният козел“ (1982). На български език излиза неговата книга "Видях Сатаната как падна от небето като светкавица" с превод от Тони Николов през 2006 г., публикувана от Изток-Запад.

Какво знаем за Книгата на Йов? Не особено много. Главният герой непрестанно страда – загубил е децата си и целия добитък; мъчителните рани от проказата му добавят към нещастието. В пролога са изброени злощастията му – те са причинени от сатанинските действия с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо различно – причина за неговите бедствия, която надхвърля злочестията посочени предварително. Тази причина не произтича нито от божествени или сатанински влияния, нито има материалистичен характер; тя е чисто човешка.