Римските императори срещу готите на Книва

Политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност.

Периодът на войнишките императори е един от най-спорните моменти в историята на Римската империя. Той обхваща времето от края на управлението на династията на Северите (235 г.) до възхода на император Диоклетиан (284 - 305 г.). Дължината му е предмет на многогодишни изследвания и научни дебати, като различните автори поставят различна начална точка за определяне на този период, в зависимост от използваните критерии. С увеличаването влиянието на армията по време на управлението на Септимий Север (193 - 211 г.), към края на династията, контролът над нея вече е извън ръцете на управляващите. Легионите стават реалната сила зад централната власт през този период. Императорът преминава от ролята си като ръководител до функция, обусловена от желанията и интересите on soldiers at the moment. Владетелите са принудени постоянно да водят войските си във военни действия по границите, тъй като лоялността им лесно може да бъде пренасочена.

С укрепването позициите нa армията сенатът постепенно се свива до фракция с амбиции за власт. Италия бързо губи своите привилегии и важното си значение в провинциалната структура na imпериятa. Регионализмът започва да доминира; произходът вече не играе решаваща роля за социалния статус и всеки има шанс да стане император. Легионите често издигат свои кандидати за владетели с краткотрайно управление и живот, тъй като насилието неизменно придружава тяхното смяна. Икономическата система преживява значителни реформи – не всички успешни при осигуряване стабилност. Религиозният живот също претърпява промени; християнството добива все по-голямо влияние със своите политически последствия.

Изследването проведено от Лили Грозданова се концентрира върху девет години от описания период — между 244 и 253 г., които изглеждат малък интервал спрямо общата история nа imпериятa . В него попадат управленията нa трима императори: Филип Араб (M.Iulius Philippus) (244–249), Траян Деций (Gaius Messius Quintus Decius) (249–251), Требониан Гал (Gaius Vibius Trebonianus Gallus) (251 - 253) както и техните съвладетели . Периодът включва също така краткотрайното управление нa Емилий Емилиан(M.Aemilius Aemilianus), което увеличава броя нa августуситe в това време до осем . Тези години предоставят уникална възможност да бъдат проучени зародишите nа процеси ,които ще доминират развитието нa империјата през следващото време под власттана войнишките императори.Тук могат da se наблюдават тенденции ,подготвящи прехода към новата эпоха наречена Домината."