Пародийното в литературата

Целта на настоящото изследване е да разгледа пародията и пародийните елементи в контекста на българската литература, която обикновено не се счита за пародийна. Тази категория литература можем да определим като такава, която не само че няма значителен брой творби с пародийни характеристики, но и недостатъчно изследвания по тях. За да се потвърди наличието на първата характеристика, са нужни множество детайлни уговорки и специализирано знание. От своя страна вторият аспект касае единствено библиографското познание. Ясно е, че през повече от двестагодишната си нова история българската литература не разполага нито с една книга (в най-пряк смисъл) посветена на темата за пародията и пародийните проявления. В този смисъл тя може безспорно да бъде наречена непародийна.

Въпросът дали липсата на литературноисторически и критически анализи сама по себе си означава отсъствие на пародийност в тази литература обаче остава сложен за решаване при повърхностен поглед. Особено когато имаме предвид, че въпреки състоянието на литературната теория, литературната критика – особено през 70-те и 80-те години на XX век – все по-често започва да използва термини като „пародия”, „пародично”, „гротескно-пародийно” при анализа на явленията в съвременната българска литература.