Езерото. Митопоетичен генезис и литературно битие (от Античност до Романтизъм)

Книгата разказва за сложния процес на раждане и неочакваните художествени трансформации на един образ с непредвидена съдба. Защо именно езерото? Не е ли историята на езерното изображение свързана с пейзажа? След дълбочинно изследване на неговото присъствие в многовековната културна традиция на европейските литератури, става ясно, че то притежава собствена история, отделна от начина, по който природата се интерпретира в изкуството. Освен това, показва се, че то не може да бъде сведено до поетиката на водата. Етимологията на думите за „езеро“ в старогръцкия, латинския и общославянския контекст намира отражение в античните и библейските текстове, където те обозначават безводни дълбочини като ров или гробница. Как ще се прояви тази закодирана смислова сила през литературата? Как променящите се естетически и философски нагласи влияят върху развитието и утвърдяването на езерото като художествена форма? Защо Ренесансът игнорира темата за езерата при откритията си за природата и как тя остава извън централния интерес чак до периода преди романтизма? Настоящият труд представлява първоначален опит да проследи дългия път от Античността до Романтизма, когато езерото започва да играе важна роля във визуализацията както на красотите, така и на страховете от духовния свят; а следователно – също така във вътрешните пространства у човека. Избраните литературни произведения са разнообразни по национална принадлежност, включително славянска литература; това предоставя възможности за допълнителни проучвания относно поставените проблематики както в микронационален план, така и от макрокомпаративистична перспектива.