Българи Балканци
Издателство: | Издателска къща Булга Медиа |
Брой страници: | 138 |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-04-01 |
ISBN: | 9789549670721 |
SKU: | 38061980002 |
Размери: | 16x23 |
Тегло: | 355 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 20 лв. |
Дион Касий отбелязва: „Тези даките, които живеят на запад от реката (Истрос, Дунав) и в района на трибалите, се считат за част от провинция Мизия и са наричани мизи от всички освен местното население.”
Дион Касий (живял през втори век и починал през 235 г.) е римски сенатор и консул, назначен от император Север Александър да управлява последователно Далмация и Горна Панония между 223-227 г. Той има добро познание за региона.
Възниква въпросът как самите местни жители са се идентифицирали преди създаването на римската провинция Мизия? Какво име е носела земята между Дунав и Балкана?
Може би този въпрос намира отговор в работата на свети Йероним, автор на латинския превод на Библията. Родом от град Стридон в Далмация, той публикува карта около 400 - 420 г., където след Сирмиум – границата между Мизия и Панония – пише Mesia hes & uulgaria (Мизия означава България). Съществуващият препис датира от XII век, но има основателно мнение, че текстът представен там произхожда именно от оригинала на свети Йероним.
Друг източник по темата е Йоан Никуиски (VII век), който споменава за годината 516 г., когато след сражение с войските на император Анастасий „Виталиан се е върнал обратно в провинцията България” (разположена около Шумен).
Вероятно информацията идва и от архиепископ Димитрий Хоматиан към началото на XIII век. В неговото „Кратко житие” за Климент Охридски той посочва: „Този велик наш отец бил родом европейски мизиец, известен обикновено като българин.”
Още един пример предоставя охридският архиепископ Григорий (1317 - 1327), който записал: „Григорий..., построил храм... започна да учи мизийския народ.” През това време Охрид попада под властта на Второто българско царство.
През 680 година след поражението над Константин Погонат в Малка Скития (римска провинция Мизия), презвитер Константин казва: „Посетих вашето светилище със стремежа да заявя… ако ме бяхте чули нямаше да страдаме така както тази година във войната срещу България.”
Комес Марцелин споделя относно българите в Мизия по времето си: "През тая година православните поканиха Виталиан… против безбожния Анастасий." Армията му включвала хуни и българи набирани основно в регионите Мизия и Тракия („ounnon kai Boulgaron”).
Йоан Малала описвайки събитиях около V-VI века разказвал как Виталиан повдига бунт с причина заточаването на западните епископи. Той завладява Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало водейки със себе си множество хуни плюс българи.
- извлечено от книгата
Съдържание:
Българи балканци
Българите присъстващи в Балканите
Панонските българи при Кубрат
Йордан срещу Ганчо Ценов
Мита за Кавказката връзка
Българска историческа митология
Производството названиято Балкан
Етнографското наследство у нас — мартениците...
За картографията дело свети Йероним.
Употреба термина “мизии” а топономастика свързана с античността.
.
.