Философия на историята

В своето учение Отмар Шпан се опира на произведенията на философи като Платон, Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, както и на идеите от немския романтизъм и идеализъм. Развивайки концепциите си, той влиза в конфликт с преобладаващите научни направления от времето си и се противопоставя на индивидуализма и либерализма в социалните науки. Освен това критикува емпиризма, позитивизма и материализма във философията, както и причинно-следствената логика, количествени методи и математическите подходи в хуманитарните дисциплини.

Шпан предлага универсализъм като алтернатива на емпиричния подход с неговата фокусировка върху причинността. Той развива теория за целостта чрез нова методология, която включва понятия за цялостност, структуриране и преструктуриране. Тази система от категории ни позволява да осмислим комплексността на света и духовния живот.

Според него обществото не е просто механичен сбор от индивиди; то представлява организирана структура. В рамките на тази съорганизирана единица „всеки отделен член може да бъде адекватно определен единствено спрямо по-висшестоящата структура“, при което йерархичното подреждане има предимство пред индивида.

В своя труд „Философия на историята“, представен за българските читатели, Шпан задава множество интересни въпроси относно същността и значението на историческия процес – как миналото взаимодейства с настоящето и бъдещето; разглежда движущите сили зад историята и ролята на човека между материалната реалност и духовния свят през историческия контекст.