Кой век сме сега?

„Новата хронология" на Анатолий Фоменко е едно от най-забележителните и шокиращи открития на XX век. Въпреки това, все още става въпрос за хипотеза, която постепенно се развива и предизвиква традиционната интерпретация на историята, превръщайки я също в предмет на съмнение. Какво ли ще се случи? По-скоро ме интересува кога „новата хронология" ще получи широко признание сред обществото.

Откритията на Фоменко не са утвърдени като научни факти. Напротив, много експерти смятат, че те представляват заблуждение с елементи на мистификация. За да разберем механизмите зад дискусиите относно неговата работа, можем да сравним ситуацията с други значими исторически открития.

Например идеята за кълбовидната форма на Земята е била позната още в древността от някои учени; обаче представата за плоска земя доминирала дълго време. Нужни били столетия, за да бъде приета правилната концепция. Сравнително подобна е ситуацията и с хелиоцентричния модел – преминаването от виждането за Земята като център към Слънцето също било продължителен процес.

Какво ще кажете за компютрите? Когато през 30-те години започнали разработките им, никой не си помислял какви чудеса могат да постигнат те и как изцяло променят ежедневието ни.

Сега сме свидетели (а може би участници) в истинска революция в една от най-древните науки - историята; промяна следствие борба между идеи, която вероятно ще продължи дълго време.
Но как всъщност изглежда „новата хронология"? Основните й концепции читателите могат да намерят в настоящото произведение. На кратко казано: тя твърди, че всички важни исторически събития през последните хилядолетия са настъпили само през последното десетилетие - около 1000 години назад включително евреите от Египет до Александър Велики.

Как обаче такова твърдение може да бъде възможно? Един пример показва механизма зад разширяването във времевата рамка: ако вземем три различни монографии по Балканската война без датировки — българска, сръбска и гръцка — несъмнено разликите между тях ще бъдат значителни; всяка версия акцентира върху различни аспекти или герои от конфликта.

Ако един учен прочете тези текстове след сто години без указания за времето им — той би могъл логично да заключи погрешно наличието на три отделни войни вместо една обща конфликтна ситуация.
Такива методологични неточности навярно са повтаряни многократно в историческата практика – но как можем да ги идентифицираме и коригираме?

Тези размисли маркират основополагаещите проблеми пред „новата хронология". Първо трябва ясно доказване на груби хроничарски грешки в традиционния подход към историята; второ - локализиране местоположението във времето им; трето - необходимостта от поправянето им.
Досегашният напредък по тези тематики подчертава сложността им – преосмислянето изисква усилия както чрез критична оценка на оригиналните източници така и колективен труд над множество детайли.

Засиленият фокус върху математиката предполага новаторски методологии при определяне точността on dатиранeто , а важно място играят свързани области като астрономия или физика. Все повече учени работят активно по тези въпроси – например група специалисти под ръководството проф. Ярослав Кеслер развиват проект наречен "Цивилизация".

Настоящият том предлага отлично начало към запознаване с „новата хронология“. Академик Фоменко изучава тази тема вече близо четиридесет години със съдействие И Глеб Носовски . Резултатът е множество полезни доп Contributions in the development of chronology and many publications that представят техния опит и нестандартен подход .

Надявам се читателите тук у нас усетят интелектуалния потенциал зад труда му ; даже при неопределени моменти оставяме пространство для future discoveries through rigorous work that leads to truth as our ultimate goal.
Йордан Табов
Старши научен сътрудник,
Институт по математика и информатика БАН
Декември 2003 г