Тибетска книга на мъртвите. Бардо

Дървото "Бодхи" е основен символ за всички буди, независимо от времето и пространството. Счита се, че достигането на Бодхи – т.е. духовното просветление – може да стане единствено в близост до това дърво.

"Тибетската книга на мъртвите" предлага автентично учение относно състоянието на човека и по-точно неговото съзнание след физическата смърт. Това знание произлиза от будисткото направление Махаяна, но получава особено задълбочаване и окончателната си форма в Тантраяна или Ваджраяна - най-езотеричния клон на будизма. Индия е колевът на това течение, но истинският му разцвет настъпва в Тибет.

Терминът "Бардо" буквално означава "между две положения". В контекста на физиката и философията той обозначава състоянието на индивида между момента на физическа смърт и последващото прераждане или освобождение; тоест периодът между (физическата) смърт и (обикновено) ново прераждане.

Едно от най-дълбоките произведения в тибетския будизъм, наречено "Тибетската книга на мъртвите", представлява важен източник, който разкрива виденията по време на смъртта и тяхната действителна природа.