Революционната народна песен от Македония Т.2

В произведението си Илия Манолов разглежда, развива и успешно разрешава един познат въпрос в нашата фолклористика - връзката между фолклора и историята. В резюме може да се каже, че песента служи за документ на историята, но сама по себе си не е исторически архив. Историята - особено кървавата част от нея - постоянно вдъхновява създаването на песни в Македония относно почти всяко значимо събитие и личност. Тук можем да наблюдаваме явление с уникален характер: няма друга епоха или регион, където творческата активност да бъде толкова изразена и саможертвата така тясно свързана с поетичните интерпретации на авторите на песни. Считам, че Илия Манолов е успял умело да използва този изследователски момент и е съставил специфично досие за почти всяка песен; броят им е впечатляващ. Това ни поставя пред сложно предизвикателство – какъв е отражението на фолклора върху историята? Както знаем, има спорове относно произхода на т. нар. исторически песни от миналото. Манолов документира един актуален процес във фолклора, което представлява негово безспорно научно преимущество. За него песента функционира като хроника на историята – независима хроника, подчинена на принципите на музикално-поетичното мислене, най-силно проявяващо се в Македония през първата половина на XX век. По този начин той предлага теоретична перспектива, която донякъде „проблематизира“ разбирането ни за понятието „фолклор“.

„Революционната народна песен от Македония" представлява основополагающо изследване, което за пръв път подробно представя живия процес по създаването на революционни народни песни в обширна музикално-фолклорна територия през период около 30 години. Авторът проследява развитието им хронологично спрямо революционните събития и очертава приноса и заслугите на определени революционери، които са възпети в тези песни. Основният критерий при избора не зависи от индивидуални мнения независимо чии са те, а от оценките дадени именно от народа самия. Ясно това проличава в песните посветени както образа така и противоречивата природа на Яне Сандански; за него има много повече композиции (освен тези посветени само Гоце Делчев), отколкото за всеки друг участник оставил следа в революционното движение.
Професор д-р Тодор Джиджев