Масоните се върнаха в България

"Късната есен на 1997 година. България, София. Студът отдавна е обхванал столицата, а улиците в крайния квартал под Витоша са опустели още рано сутрин. Един след друг автомобили спират пред нова бяла къща и мъжете, които слизат от тях, преминават през тежката дъбова врата. Ако любопитен наблюдател надникне зад плътните завеси на прозорците, би останал изненадан.

В помещението има дискретно осветление с висок таван, който се държи от квадратни колони. Тишината се нарушава само от пукането на горящите свещи. До вратата стои висока фигура на мъж с разкрачени крака и опрян на солиден малтийски меч. По дългите стени на правоъгълната зала са наредени редици столове, върху които седят мъже в еднаква поза – всички облечени в черни смокинги и носещи синьо-бели престилки с различни символи върху тях. Чуват се три силни удара. Зад голямата маса става видим силует и тихо звучи музика на Моцарт.

- Защо сме известни като свободни зидари? - пита фигурата зад масата.
- Защото работим като свободни хора по Великия строеж."
Димитър Недков