Нормотворческата дейност на временното руско управление в България (1877-1879)

Целта на настоящото изследване е да се направи правен анализ и проследяване на конкретната дейност на Временното руско управление при създаването на институциите в Третата българска държава, основавайки се на наличните документи и материали. Това предполага детайлно разглеждане на първоначалните стъпки, предприети от руското управление за организиране на държавния апарат, както и промените, които настъпват под влияние на външнополитически фактори и конфликти. Освен това ще бъдат оценявани усилията за адаптиране към местните условия и изисквания, като целта е да се определи окончателният вид на тези институции, който е бил реализиран от представителите на руския граждански режим непосредствено преди тяхното напускане от България.

Тази задача налага задълбочено проучване на нормативната база от този период. Особено важно е това с оглед факта, че въпреки наличието на обширна литература относно руската власт в България по време на Руско-турската война (1877-1878) и след нея, темата за специфичната дейност свързана със създаването на българската държавна структура остава недостатъчно разгледана. По-голямата част от досегашните изследвания са фокусирани върху ключовите аспекти от дипломатическата история през този период и политиката водена от Русия в Балканския регион.

Настоящото правноисторическо проучване цели да запълни тази пропаст чрез анализа активността на руските администратори и чиновници при изграждането – в партньорство с българските представители – основните компоненти na българския държавен механизъм. За избягване повторения авторът умишлено пропуска определени теми свързани с работата na Временното руско управление поради наличието им в други дълбочинни изследвания; включването им би довело до значително разширение nа настоящия труд. Такъв пример са политиките относно аграрния сектор и въпросите около бежанците (само накратко засегнати), както и ролята na управлението във връзка с разработката nа проекта за първата българска конституция - Търновската - която касае Княжество България, а също така Органическия устав нa Източна Румелия – проблематика, посветена отделно в монографични разработки od автора.