Балканският свят

Стойчо Георгиев Грънчаров е роден на 28 август 1942 година в София. Той е завършил специалности по история и философия в Софийския университет, а също така притежава докторска степен по история от Института по история при Българската академия на науките. Преминал е специализации в Лондонския държавен университет и Браун юнивърсити в САЩ. Негови публикации включват монографии като "Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894" (1984), "България на прага на двадесетото столетие: Политически аспекти" (1986) и "Кръстопътища: Размисли за историческото развитие на Западна Европа, Османската империя и Русия" (2000). Той е участвал като автор във том 7 от многотомната история на България (1991) и написва частта за страната между двете световни войни в изданията „История на България“ през различни години – 1993, 1994, 1998, както и том трети от „История на Нова България“ (1999). Освен това той е автор на учебници по история и редактор на множество сборници с документи и мемоари. Проявява интерес към сравнителната история, както и към философското разглеждане на историческите въпроси.

В младостта си живее в сравнително бедна софийска махала близо до Женския пазар, където се срещат българи-бежанци от различни региони, но също така евреите, арменците и представители от много други националности. Когато бил студент, веднъж споделял ракия с баща си - бежанец от Беломорска Тракия - в стара кръчма „Чичовци“, където присъствали още възрастни мъже: българин от Гостиварско, грък, турчин και арменец. По време на разговора единствено арменецът му дал ценен съвет да не забравя при писането си за историите как освен българите Балканите са дом не само за тях. Други участници кимнали одобрително. Това послание оставило трайно впечатление у него...