Македония в пламъци

Започнах да се придвижвам навсякъде, минавайки и от другата страна на Вардара - в Кукушко, Дойранско, Мале-шевско и Струмишко. С времето трябваше да обикалям и други региони. Веднага щом възникнеше конфликт или нещата в някой район не вървяха добре, Делчев ми нареждаше да отида там. След като стабилизирах един район, ме изпращаха в следващия, предавайки задачите на друг човек. Срещах само трудности. Чувствах се все едно съм застанал пред гъста гора без пътечка, а аз с брадва в ръце трябваше да прокарвам нова пътека сред това препятствие. Скоро след това започнаха да се формират чети - всяка за определен район. Ние бяхме първата такава чета. Аз ту идвах ту заминавах; понякога с добри намерения, понякога със сила – хората започнаха да усещат натиска ни. Трябваше активно да ги стреснем! Докато партизанската работа доминираше началото - разделяй и управлявай; при нас беше обратното: стресни ги, внуши им идеи и организирай! Така е – докато не разтърсиш населението, няма как то доброволно да дойде при теб за информация.
/Андон Кьосето/