Историята като съдба

Историята, философията и религията не успяват да решат глобалните предизвикателства пред човечеството като насилието, организираната престъпност, корупцията и упадъка на моралните ценности. Според древни учения като херметизма, будизма и нагуализма, причините за конфликтите произлизат от двойнствената природа на човека - неговите инстинкти и Божествени аспекти. Поради невъзможността си да контролира своите мисли, емоции и действия, човек пренася вътрешния хаос в обществото и сам създава условия за собствените си проблеми, които възприема като "неизменна" съдба.

Забравените духовни знания ни напомнят, че докато Божествената съдба е определена от Създателя, земната реалност зависи от волята и свободния избор на индивидите.

„Краят на историята“ може да се изразява в изчерпването на идеи за подобряване на материалното съществуване и така да сложи край на нашето историческо развитие; обаче еволюцията на човечеството като духовно същество остава незавършена и продължава в Безкрайността.
Елеонора Пенчева