Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944)

Изследването с наименование "Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944)" се фокусира върху българите, които са получили образование и специализация в художествени академии в Италия между 1878 и 1944 година. Основната цел е анализът на съхранените архиви от Флорентинската академия, Академия Албертина в Торино, Академия Брера в Милано и Венецианската академия. Освен тези архиви, проучването обхваща документи от Венецианското биенале, както и частни архиви на личности и организации като Р. Дюлгеров, Фондация Села, Фондация Пиаченца и Фондация Анигони както в Италия, така и у нас.

Целта на изследването е да се изучат матрикулните книги на италианските академии с достъп до тяхна информация и да се идентифицират всички български художници обучавани там. В първите три глави дисертацията разглежда основните италиански художествени институции – споменатите по-горе академии – предоставяйки нова информация относно българските творци посещавали ги. Информация за Академията за изящни изкуства в Рим не присъства.

Дисертацията включва имената на всички открити български художници от архива с налична документация; представят се техните биографични данни, изучаваните дисциплини и получените награди. Четвъртата глава има особено значение - озаглавена "Българи-италиански културни диалози през първата половина на 20-ти век", тя разкрива непознати истории свързани с художниците ни чрез дълбочинно разглеждане на шест теми.

Първата тема акцентира върху личността на Иван Маринов (1877-1941) и неговото досега неизвестно творчество пред научната общност. Втората обсъжда неизвестния период от живота му във връзка със стара пиемонтска фамилия Села от Биела, Италия — свързаност с Борис Георгиев (1888-1961). Третата тема представя произведенията на архитекта Николай Дюлгеров чрез снимки от архива му.

Последните три теми са посветени участието на българските артисти в различни културни проявления като Българското участие във Венецианското биенале или международната изложба през 1911 г., организирана по случай стогодишния юбилей na Италианската държава. Заключението обобщава събраната информация като коментира актуалността на проблема около културното взаимодействие между България и Италия през края XIX - началото XX век.