Проект за прекрасен живот

В стихотворенията на Манол Глишев се усеща една специфична, неясно формулирана тъга - сякаш отдалечени времена и места са успявали да обяснят живота по-добре. В неговите творби обаче тази меланхолия не е израз на вътрешна емиграция или снобизъм; тя не носи посланието "аз съм по-добър от вас". По-скоро представлява скръб за сюблимното, което ни принадлежи, но все пак изглежда като че ли не е разпределено справедливо.

Ето какво планираме:
Когато всичко друго бъде в ред,
всяка злина поправена
и силите ни все още в своя пик,
ще пишем до краля на Белгия.

Хубаво е хората да знаят
колко привлекателна е нашата
поостаряла госпожа Европа.
Затова сме замислили серия
от пътувания с благородна цел -
да покажем живота такъв,
какъвто винаги би трябвало да бъде.

След това кралят ще нареди необходимото,
и ти ще дойдеш с мен,
от седмочислениците към Компостела.

Според мен денят на Европа
е Коледа, когато Германия и Франция
се събраха в Рим. Нека тръгнем
ден след Рождество към Будапеща.
Ще си носиш красиви рокли,
защото на Стефановден има концерт
на стоте унгарски цигулки,
който ще открие нашата обиколка.
Това звучи напълно естествено -
Будапеща е прекрасен град
и по Дунав винаги звучат мелодии.

За Нова година вече ще сме във Виена.
Имаме среща в Бургтеатъра
с маршове и валсове от Радецки.
Не вярвам да ти стане скучно –
двата хабсбургски града
ще ни приветстват с красиви звуци,
зная къде предлагат най-вкусния шираз
в цяла Австрия.

Оттам продължаваме на запад към манастира Мелк,
където ще присъстваме на неделната служба.
Органистът Хер Хайгер (ако все още живее)
играе толкова прекрасно в огромната църква,
че даже може да помислиш
дали пък няма да станеш католичка –
макар малката тайна сред братството
да сочи, че бенедиктинците предпочитат протестанта Бах.