Пред пепелището на нестаналото българско общество

През последните години наблюдавахме поредния етап от българския "преход": станахме свидетели на нова "революция", която се обяви за борба с олигархията и промяна на "системата". В нея част от управляващите, временно лишени от власт, активираха своите медийни, политически, икономически и криминални ресурси срещу друга фракция на олигархията. За целта бяха използвани жертвите на системата – хора, които искрено вярваха в историческата възможност да действат. Изглежда обаче те все още не осъзнават, че в настоящия обществен ред ролята им е единствено да бъдат декори в собственото си представление. Също така започва постепенно да изчезва мъглата около историята наречена "преход", а сред нейния токсичен аромат вече се очертават контурите на нов свят. Мнозина инстинктивно усещат, че са предназначени да бъдат основополагащи фигури вместо просто зрители. Оттук идва хаотичното търсене на решение: призиви за нови избори, друг парламент или правителство; намаляване броя на депутатите; увеличаване влиянието на гражданското общество; замяната им с народа; промени в избирателната система; отказване от парламентаризма в полза на пряка демокрация; недоволството към партиите и искания за индивидуалности вместо тях; необходимостта от смяната на "системата", без ясна представа какво точно трябва да я замести.

Но вече е твърде късно: вратичките към историята затварят."