Българският модернизъм

Книгата предлага широкообхватно изследване на българския литературен модернизъм, основано на разнообразен материал, част от който е бил игнориран или неправилно интерпретиран в предишните литературоведски анализи. В европейска перспектива се разглеждат списанията „Мисъл“, „Везни“ и „Хиперион“ и свързаните с тях творчески среди. Направени са корекции на неточности относно тяхната роля в българската литература и културния контекст.

Разгледани са вижданията и влиянието на основателите и идеолозите на българския модернизъм като д-р Кръстев, П. П. Славейков, Г. Милев, Ив. Радославов, Л. Стоянов, Н. Райнов, Ем. Попдимитров и Ч. Мутафов; също така по-малко известните фигури като Ив. Андрейчин, Ив. Грозев и Б. Савов.

Изследването проследява развитието на авангардизма, новия витализъм и постсимволистичния реализъм вътре в самия модернистки поток.

Детайлно е проучена прозата на Н. Лилиев, а естетическите концепции и художествени експерименти на Св. Минков и Ч.Мутафов са поставени в контекста на европейските течения.