Владетелят

Вярността /fede/ се разглежда като синоним на лоялност и доверие. Тя не винаги е задължителна за ВЛАДЕТЕЛЯ; понякога трябва да бъде пожертвана, ако пречи на политическите стратегии (Гл. ХVІІІ). От етична перспектива подобен извод може да изглежда неприемлив, но такова поведение произтича от негативната същност на човека (натуралистичен песимизъм).

Силата /forza/ може да означава както военна мощ, така и активно и решително поведение. Тази сила е необходима за завладяване на територии, премахване на противници или поставянето им в безизходица, което осигурява успеха. Освен това уважението и верността на подчинените зависят от проявяваната от ВЛАДЕТЕЛЯ смелост – тя влияе психически или ги принуждава към подчинение (Гл. VІ, 6).

Хитростта /astuzia/, освен че обозначава умения за маневриране и политически инстинкт, носи и значението двуличие. Заедно със СИЛАТА хитростта представлява един от основополагающите фактори в политическата борба. Да се игнорира този факт би било лицемерно. Пренебрегването или противопоставянето на доверието, искреността и честността е вредно и разрушително. Затова хитростта е жизнено важно качество за ВЛАДЕТЕЛЯ, който трябва да притежава способността да действа двойствено и ловко в реалности, които често изискват качества едновременно както на лъва, така и на лисицата (Гл. ХVІІІ).
Из “Речник на основните термини в произведенията на Макиавели”