Три трактата

Това издание за първи път предлага на български език три произведения от един от най-влиятелните мислители в средновековната схоластика. Изборът е направен с цел да се осигури адекватно представяне както на ключови дискусионни въпроси в учената литература на „класическото“ XIII столетие, така и на типичния стил на анализ и изложение.

Животът на автора следва обичайния модел за духовна кариера, при която ангажиментите към църковната институция и научното проучване взаимно се допълват. Алберт е роден около 1200 година (според друга версия през 1193) в Лаунинген, Швабия, в рицарско семейство. Няма информация относно ранното му детство, но като тийнейджър учи юриспруденция в Падуа. Именно там вероятно за пръв път среща философските трудове по етика и натурфилософия на Аристотел. През 1223 (или 1229) г. той влиза в доминиканския орден и продължава образованието си в Кьолн, където започва да изучава теология. От 1233 година преподава последователно в различни доминикански училища – Хилдесхайм, Фрайбург, Регенсбург и Страсбург. Важен момент за неговото академично развитие е обучението му във Теологическия факултет на университета Париж, където получава докторска степен и правото да преподавa теология. През 1248 година Алберт става директор на новосъздаденото висше училище (studium generale et solemne) в Кьолн; там негов ученик е известният Тома от Аквино. Между 1254 и 1257 г., Алберт изпълнява длъжността приор на доминиканците за провинция Тевтония; също така през 1256 г., той защитава правата на доминиканската катедра пред папската курия съвместно със своя блестящ ученик.