Баязид и Оливера

Роман, който разглежда съюза между османски султан и християнска принцеса.

Главният герой е турският султан Баязид I, управлявал от 1389 до 1402 година, а неговата партньорка – сръбската принцеса Деспина Оливера, най-малката дъщеря на княз Лазар и княгиня Милица. Сюжетът се развива след Косовската битка през 1389 г., когато Лазар загива и Оливера става една от четирите легитимни съпруги на Баязид.

Оливера израства в общество с традиция на моногамията, но попада в среда, където полигамията е нормална практика. „Аз бях жена на многоженец, жена на жесток враг на моята религия и убиец на благородния ми баща! Може би ме обичаше, но дали тази любов можеше да надделее?“

Романът засяга трудната цивилизационна пропаст между Европа и Азия. Разликите между Оливера и Баязид са значителни. Какво тогава поддържа тяхната връзка толкова жива и романтична? Коя сила ги свързва въпреки различията им? Авторът предлага ясен отговор – любовта. Между двамата има уникален брак основан не само на задълженията им като мъж и жена, но преди всичко – силна привързаност. Това е съюз между православното християнство и исляма; брак между сръбската принцеса и човека убил нейния баща - наложен поради интересите на народа й; брачната връзка между противници, която тя приема със саможертва. Но помежду им възниква истинска страст: „любов към най-омразния враг“. Както сама казва Оливера: „Само любовта може да премине всички бариери – расови, национални или религиозни.“ В този контекст обаче любовта носи в себе си още един аспект – тънката граница между любовта и омразата; крехкият баланс между далечните култури предполага вечен диалог. Особено ако основата е именно чувството любо или пък ненавист.

Основните послания в романа са множество; главната идея акцентира върху неизменността във взаимовръзките между различни културни ценности — независимо дали те произтичат от любов, страст или алчност. Авторът представя своите размисли по универсална тема чрез история за това как любовта служи като мост помежду хора с различен произход.