Моите мисли

Този текст започва с тъгата и романтиката на младо момиче, което осъзнава какво представлява любовта – както в светлата, така и в мрачната й страна. Следвайки хронологията на написването си, то израства заедно с авторката.

Когато стигнеш до последната страница, осъзнаваш, че това е книга за самоосъзнаване, завършваща със стихотворение и мъдрост, която надминава значението на „мусаката“ – метафора за живота, често споменавана от Галина.

Четящият трябва да премине дълъг път - от философията на Шри Шри Рави Шанкар и симпатичното откритие на момичето:

„…безпомощността те прави щастлива...“

през

„Оставете дребните неща и се заемете със себе си!“

и преминавайки през катарзиса на вярата до осъзнаването на същността на личната свобода.

Въпреки твърдението:

„Ти си роб и това е неизбежно“, все пак можеш да бъдеш свободен единствено чрез приемането на собствената си природа.

Пътят към Хималаите е труден и дълъг.

И там няма да звучи музиката на Рави Шанкар или да те гали романтичният ветерец от Тибет.

Но всичко това няма значение!

Съзнанието определя битието ти; „моят ум е моята реалност“.

Не ти трябва даже плоскост с пирони за медитация. В крайна сметка ти си съвременен човек: „Няма по-добро място за духовно развитие от корпоративния свят. Никакъв друг контекст не може толкова добре да провери колко далеч сте стигнали.“

А ако знаеш правилото на Парето – 20% от хората произвеждат 80% от ползите – ще разбереш, че щастието не идва чрез материални вещи.

Както казал Джон Кехоу в "Подсъзнанието може всичко": „По странен начин човек започва да променя обкръжението си именно когато престане постоянно да реагира.”

Важно е просто да имаш волята!

Волята подхранвана от вярванията и убежденията постепенно доминират в книгата. Читателят получава нова перспектива равносилна по сила тази на известни мислители. Дори редовете достигат библейски висоти: „Ти си огледалото; образът вътре в него. Ти си този който смяташ че не си. Ти също така si този който смяташ че умураш."

Какво още мога да добавя? Определено струва усилие прочитането "Моите мисли", а корицата би трябвало задължително да носи снимка на авторката - тя заслужава повече признание отколкото много други познати личности занимаващи се с подобни тематики.

Решението обаче остава нейно.

И сигурно вече разбрахте какво означава то.

Константин Г. Константинов