Човешката съдба: поотделно и заедно. Общество и човек, структури и активности

Съществуват духовни постижения, които много често се смятат за символ на целия творчески живот. Книгата “Човешката съдба...” е такъв пример. В нея се разглежда оригинална и специфична социална теория или философия, наречена Скенерът, която може да бъде разбрана без необходимост от специализирано научно знание и е разработвана интуитивно в продължение на около 40 години.

Ако си представим заблудените идеолози да свалят своите истински или маскировъчни доспехи, те ще изглеждат напълно идентични – частично отделени и частично обединени. Всеки човек носи в себе си неизменима двойствена идентичност, което не представлява болест или причина за срам, а нормален аспект от живота ни. Скенерът ни позволява да осмислим това явление и уверено да го противопоставим на повърхностните идеологически интерпретации, които разделят едното начало от другото – подобно на котка, опитваща се да захапе собствената си опашка. Опити за раздяла между тези две половини водят до разрушение на цялото. За щастие обаче това не става поради липса на желаещи да го направят; жизнените сили в обществото предпазват от такава ситуация.

В книгата пред вас са предложени „разпознавателни устройства“, които можете или не можете да използвате. Те служат за по-добро усещане на невидимото и улесняват разбирането на онова, което само по себе си остава неясно. Тези „устройства“ няма как да ви излекуват при заболяване или намерят работа при безработица; те също така няма да ви направят богати или щастливи. Но могат донякъде да пояснят определени аспекти от живота ви, ако проявявате интерес към тях. Скенерът предоставя информация далеч над нивото дори на най-чувствителната камера – докато камерата улавя изображения без задълбочаване в детайлите (както би казал всеки криминалист), Скенерът успява както вижда, така и разкрива значението им.

Не бива da игнорираме факта че всичко добро или лошо във взаимодействията ни със средата произлиза първоначално от нас самите като зародиш. Именно затова единството и индивидуалността непрекъснато търсят баланс помежду си през живота ни: получаваме множество сигнали навсякъде около нас относно необходимостта от развитие и адаптация към околните с цел избягване егоцентричното израждане чрез колективизма; същевременно трябва внимателно личната идентичност да бъде запазена благодарение на индивидуализъм.

Из “Човешката съдба…”