Книгата на всички неща

Искам да споделя с вас, че събитията около Томас ме изненадаха неочаквано. Първоначално планирах да напиша съвсем различна книга – една трогателна история, която да предизвиква усмивки. В нея щеше да се разказва за моето безгрижно детство: за баща ми, който свиреше на цигулка преди лягане – какво прекрасно преживяване! За майка ми, която му пригласяше с нежност и радост. И разбира се, за братята и сестрите ми, които винаги ме гледаха с обожание. Нямаше как да пропусна приятелите си, които по време на рождените дни ловуваха бисквитките от тавана. Заглавието на книгата щеше да бъде „Приключенията на едно щастливо дете“. Представях си как става любима коледна книжка не само за децата, а и за родителите и даже министър-председателя би я прочел в един дъх под светлината на свещи с чаша горещ шоколад.

Но тогава срещнах господин Туп – човек, когото не познавах. Той знаеше кой съм благодаря на моята известност като автор на детски книги (която заявявам със скромност). Господин Туп беше мой връстник; имаше бяла коса и голо теме. Но той също е бил дете някога.

Седнахме край огъня и той извади дебела тетрадка от чантата си.
„Знам, че сте писател, който обича хората“, започна той.
Кимнах в знак на съгласие; действително много обичам хората — понякога даже прекалявам.
„Показвам ви това“ — каза той и ми подаде тетрадката. „Написах го когато бях деветгодишен,“ добави той след малко преглеждане. „Според мен е стойностно произведение... но първо искате ли сами да го прочетете? Може пък да е твърде непочтително.“
Тази забележка ме стресна.
„Непочтително?“ — попитах учудено.
„Да,“ потвърди господин Туп., “детството ми бе трудно и затова станах непочтителен.“

Гледайки огъня осъзнах колко сериозен може би е проблемът с непочтителността особено в детските книги.
„Ще разгледам творбата,“ обещах аз.“ След това ще ви потърся.”
След изпращането му зададох въпрос:
"Все още ли сте толкова непочтителен?"
Господин Туп кимна утвърдително.
"На вашите години?!"
"Нищо не се е променило," увери ме той преди да изчезне във вихрушката от сняг.

Още същия ден прочетох "Книгата на всички неща", направих го наведнъж— определено беше непочтителна! Аз самият чувствам себе си доста почтен - моето детство премина добре: любимото училище през делничните дни! Учители като господин Чернодъск или госпожа Мастилен! Чувствала сладкия звук на цигулката всяка вечер… Нямам причина за непочтителност; но смятам че трябва понякога гласовете насигурени деца със страдания дават шанс.

Обадих се пак нa г-н Туп , уговорихме среща . Прекарахме много вечери до огнището докато тази книга придоби форма .
“Какво мислиш , Томас ?” питах последната вечер .
“Успя ли?”
“Какво?” - запита недоумяващо
“Стана ли щастлив?”
“Да,” отвърna той .
После отпихме по чаша топло мляко .