Проза за прозата

Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те – 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството й на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово – колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на тогавашната литература, заместили днес процесуалността с етикети.