Проза за прозата

Тази книга се фокусира върху новите течения в българската литература от 60-те до 80-те години на XX век, с особено внимание към инфантилната проза. В теоретичен план тя анализира този жанр като начален етап в трансформацията на доминиращия литературен код по онова време, който преминава от катафатичното (в аристотелианския контекст) към апофатичното слово – неясно и колебливо изразяване, което е противоречиво спрямо установените норми и през това време се възприема като силно субективно, подменящо традиционните епически нагласи. Днес обаче то напълно ги заменя. По този начин книгата представлява реакция срещу опростенческите интерпретации на съществуващата литература тогава, които днес заместват динамиката с обозначения.