Светлини и сенки. Поезия и рисунки

При внимателно разглеждане на лирическите творби на Николай Майсторов, можем да забележим редица важни и характерни черти. В контекста на неговите поетични текстове, които се отличават с ефирен стил, той показва значителна разлика от тежките и натоварени с апокалиптични теми произведения в мега-проектите „Сътворението" и „Апокалипсис сега или винаги". Поетът поставя думите върху белия лист със същата грижа и нежност, сякаш има страх да не ги повреди – като че ли подрежда деликатни фарфорови фигурки върху нестабилна основа. Тези стихотворения очевидно са написани през десетилетия; те представляват своеобразна духовна биография на автора, която той открива пред читателя с голямо внимание и дори свенливост. Докато в мащабните си произведения, вдъхновени от библейски и митологични сюжети, авторът е мощен и провокативен в своите послания, то в поезията си проявява повече скромност и стегнатост. Непрекъснато присъства въпросът: „Къде съм аз?", а усещането за преходността на човешкия живот остава важно за самосъзнанието му. Той преминава между крайности; например в едно от стихотворенията си споделя: „Аз съм форма, аз съм безформен." Играта между формите, светлината и сенките както в индивидуалния опит на човека, така и в живота на народите убеждават Майсторов във вечната взаимовръзка между всичко.

Иван Грантски