Едно коледно желание

Когато си мечтаеш за нещо, е важно да го направиш с цялата си душа и сърце.

Беше Бъдни вечер и Теодор се опитваше да отвори една картонена кутия. Успяваше да я преодолее, но тиксото беше използвано с много ентусиазъм от някой друг. Явно на този човек му се струваше значимо съдържанието на кутията да бъде защитено.

Памучната вата в нея бе толкова стара, колкото самата коледна украса, а ароматът й напомняше на подправки и стар парфюм. Повечето играчки бяха елхови топки и мнозина от тях бяха повредени. Тео се намръщи при вида им.

– На Коледа не трябва да има порязвания – промълви той. – Нито една коледна песен не споменава такова нещо.

В дъното на кутията обаче откри четири уникални играчки: дървено люлеещо се конче, червеношийка, оловен барабанчик войник и ангелче. Перата по крилете на ангела бяха паднали, барабанът на войника изглеждаше ръждясал. Червеношийката имаше плешиво петно, а люлката на кончето беше проядена от вредители.

Тео окачи играчките върху елхата до лампичките, които отказаха да светят. Той нямаше достатъчно височина за горните клони и затова опита да хвърли ангела върху върха на дървото; без успех реши просто да го сложи между клоните и след това внимателно нареди счупените играчки възможно най-добре.

Тео намери кутијата с украсите над бюфета; родителите му нямали време за нови играчки или за закупуване на коледна пуйка — двамата работели упорито. Под елхата стоеше само един плик със сертификати за подаръци.