Пещера

Една от най-вълнуващите легенди, свързани с историята на Пещерската котловина, е тази за Перистера - сестрата на скалния гълъб. От нея произлиза едно от предположенията за името на града, а до днешен ден в някои гръцки карти Пещера се изписва като Перистера.

През 13-11 век преди новата ера в Родопа избухва бунтът на траките от племето беси, ръководен от жрицата Вологез. Причината за въстанието е заграбването на светилището на Дионис, което римляните предоставят на по-податливите одриси. Срещу восставшите траки начело с легионите застава самият проконсул Луций Корнелий Пизон. Неравностойната битка продължава повече от две години и въпреки упоритата съпротива на бесите техните крепости падат една след друга. Накрая остава само последната планинска цитадела, вероятно Бесапара - митичният център на бесите. Легионерите я обсаждат повече от месец; защитниците намаляват, запасите им изчерпват и римляните очакват триумфа си.

В една есенна вечер през зъберите се разнесоха древни тайнствени мелодии и последните защитници полетяха в бездната. Цветните им одежди се развяха над Родопа като птичи крила – горди и непокорни. Най-напред през зъберите премина дъщерята на Вологез; хилядолетия наред никой не запомня нейното име.

Тя получила названието Перистера - гълъб, така както я наричали римските легионери, впечатлени от саможертвата на смелите траки.