Златната утопия

Няма епоха, която да не обяви, че настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи идеалите на равенство и братство между хората. Американската революция се похвали с освобождението на робите. Октомврийската социалистическа революция изтъкна справедливостта. Нашата „демократична“ революция обещаваше богатства и почивки на Малдивите. Всички тези обещания бяха насочени към „близкото бъдеще“, което обаче оставаше само една далечна надежда.

В контекста на Новото време, архаичната страна на Златната утопия не се намира в бъдещето, а в безсмъртието — като паралелно измерение извън нашия свят. Тази земя е отделена от обитаемия свят чрез студ или горещина и недостъпни планини, най-често разположена върху острови като Хиперборея, Етиопия, Беа и Авалон. Само избраните души на боговете могат да я населяват; те са душите на аристократите – герои по лов или битки.

Тази страна е описвана негативно спрямо живота в цивилизацията: там няма нито студ, нито жега; липсват завист, конфликти и болести; работата е ненужна; земята ражда три реколти годишно сама по себе си; златото не служи за средство за забогатяване, а представлява духовна същност. Тракийският бог Залмоксис обещавал на последователите си вечен живот за тях и техните потомци в щастлива страна след смъртта им. За да докаже истинността на своето учение, той построил подземие къща и се скрил там за три години преди да се появи отново. Всяка утопия започва с лъжа…