История на българското изобразително изкуство

„История на българското изобразително изкуство” представлява незавършената творба на известния изкуствовед Кирил Кръстев. Той е посветил целия си живот на нея, като проучванията му обхващат хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно произведение.

Много години след неговата смърт, Иво Милев взема инициативата да организира материалите му. След задълбочено изучаване на архивите на Кръстев той успява да реконструира пълната картина на българското визуално изкуство от древността до края на 20-ти век.

Кирил Кръстев (1904-1991) е сред най-влиятелните личности в българския художествен свят повече от седемдесет години. Завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а по-късно се обучава по изобразително изкуство в Париж. Професионалният му път започва като поет, но постепенно се утвърдил като есеист, литературен критик, публицист и специалист по изкуства. Някои от най-забележителните му книги включват „Спомени за културния живот между двете световни войни”, „Пикасо”, „Микеланджело”, „Сирак Скитник” и други.

Както самият Кръстев отбелязва: “За разлика от литературата, досега не е било извършвано подобно подробно проучване върху художествения процес в областта на пластичните изкуства – архитектурата, скулптурата, живописта, графиката и приложното творчество.”