Смесеният език на виенските българи

Монографията разглежда езиковата практика на българската етническа общност в Австрия, която е предимно двуезична. Във Виена българите комуникират помежду си основно с разговорната форма на литературния български (известен като мезолект). В австрийската столица както новопристигналите, така и по-старите имигранти обикновено притежават добра професионална квалификация - сред тях има бизнесмени, дипломати, творци от сферата на изкуствата, учени и студенти. Присъстващият смесен език във Виена се отличава със специфични характеристики най-вече в лексикалната си част, тъй като тя е особено податлива на влияния от чужди езици. Фонетичните и граматичните особености са многобройни, но заемат второстепенно място; те имат основно книжовен характер. Немските транзитиви в речевото поведение на виенските българи могат да бъдат класифицирани в два вида: интерферентни (предимно) и прекодирани. Първите включват главно лексикални изменения и частично променят българския код, докато вторите водят до пълна промяна – текстът започва като български и след превключването завършва немски. Смяната на кода често настъпва след определени думи наречени „сигнализатори“. Комбинацията между различните компоненти на домашния език и немските транзитиви създава разнообразна лингвална смесица, която може да бъде адекватно описана като смесен език.