По следите на Велчова завера

Книгата представя редица малко известни и неразкрити досега факти относно Велчовата завера. Автор на това издание е Николай Иванов, който е общественик и писател.

Причината за написването на книгата е отбелязването на 180 години от събитията свързани с Велчовата завера.

Изданието „По следите на Велчова завера” разкрива непознати детайли и личности, свързани със случилото се през 1835 година. Информацията в него е резултат от десетгодишни проучвания в селото Тодювци. То включва 12 махали, а жителите на четири от тях са участвали в заверата. Един от акцентите в книгата е животът на Йордан Кисьов, който се счита за предателя по време на събитията.

„Открихме негови записки, които показват чувството му за вина. Установихме също така, че той първи крадец на артефакти в значителен мащаб – слугите му са извлекли голям жертвен камък от Никополис ад Иструм и го поставили пред дома му. В онези времена чорбаджиите обичали да яздят коне върху такъв специален камък,” коментира авторът Николай Иванов.

В допълнение към многобройните спомени и откъси от книги, изданието съдържа едно писмо с превод от проф. Мария Спасова. „То представлява донос от гръцки владика, където участниците във велчовската заверка получават различни имена. Писмото е адресирано до българските жители в Разград и свидетелства за стремежа на гръцкото духовенство да бъде подчинено на властта”, добавя професор Пламен Павлов.