Разстоянието помежду ни

"Парите не могат да купят добро първо впечатление

Кейман Мейърс, която току-що е навършила седемнайсет години, наблюдава богатите хора като част от личен социален експеримент. Дългогодишните й изследвания показват, че те често харчат средства за ненужни вещи - например порцеланови кукли в магазина на майка си.
Когато Ксандър Спенс влиза в магазина на госпожа Мейърс с намерение да избере подарък за баба си, Кейман веднага го определя като „абсурдно богат“. Той е очарователен и проявява внимание към нея по начин, какъвто никой друг не е успявал досега; обаче тя осъзнава, че интересът му вероятно ще угасне бързо. "Богатите страдат от сериозен дефицит на внимание" - тази забележка на майка й остава дълбоко вплетена в съзнанието ѝ. Въпреки усилията си да отблъсква Ксандър, той упорито продължава... И с учудване Кейман осъзнава, че всъщност желае той да остане.

Очакванията на майката ѝ и чувството за отговорност към нея натоварват мислите и живота ѝ вече дълго време. Сложността около миналото ѝ и несигурното бъдеще допринасят за нейния стрес... А сега се добавят и новопоявилите се чувства към момче, което изглежда сякаш идва от друга планета - особено когато принадлежи към категорията на подозрително заможните! Това вече става прекалено!

Въпреки това Ксандър упорито доказва, че богатството не определя характера на човек. В този момент Кейман започва да разбира как паричният аспект влияе още повече върху отношенията им.

С толкова много пречки пред тях дали ще успеят да преодолеят дистанцията помежду си?

„Очарователна и вдъхновяваща“
Киркъус Ривю."