Анималистиката на Емилиян Станев

Книгата представлява първия опит за анализ на философската концепция на Емилиян Станев.

Въпреки че основният фокус е върху ранната анималистика на автора от 30-те и 40-те години, както и специфичния философски смисъл, вложен в образа на животното, изследването обхваща целия творчески път на Станев. За пръв път се акцентира особено на по-късния му период от 70-те години (известен като „последни разкази“), който демонстрира дълбок интерес към глобалните предизвикателства на времето и служи като опит за морална философия относно науката.

По-късният Станев аргументира онова, което ранният анималист-художник е постигнал инстинктивно и донякъде неосъзнато в своите текстове за природата и животните.

Изследването включва също така немския философ Хайдегер, поставяйки го в контекста на Изтока (Дао) и начина, по който се разбира природата и битието – идеи, които са близки до тези при Станев.