Насилствената асимилация на турците в България 1984-1989

В края на 1984 г., основавайки се на концепциите за етнически хомогенна „единна социалистическа нация“ и общ „български родов корен“, комунистическият режим стартира активни действия за унищожаване на идентичността на турското малцинство в България. След провала на асимилационната си кампания, властта решава да се освободи от тази общност по различен начин, като през лятото на 1989 г. около 350 хиляди турци получават възможност да преминат границата под натиска на растящата националистическа вълна.

Този сборник представя единадесет перспективи относно произхода, развитието и последствията от събитията между 1984 и 1989 г., които представляват най-значителното етническо насилие в българската история през XX век.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Румен Аврамов
Разглеждане на насилието

ИСТОРИЯТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ

Стефан Дечев
Българската историческа литература и протоидеологията зад т. нар. възродителен процес

Румен Петров
Разбиране за "спонтанната подкрепа" към "възродителния процес"

ПОВРАТНИ ТОЧКИ

Лиляна Александриева, Деян Кюранов
Процесът по българизиране (1984-1985)

Томаш Камузела
Значението на димутите: политика срещу обективност

Момчил Методиев
Някои косвени, но трайни последици от "възродителния процес"

ПАМЕТ, ТРАВМА, ВИНА

Евгения Иванова
"Възродителният" процес в колективната памет

Зейнеп Зафер
Прозрение за трагичното минало: антиасимилаторска литература от жертвите

Любомир Пожарлиев
Травма/вина в спомените свързани с "Възродителния процес": стратегии за справяне

Антоний Тодоров
Извадихме ли уроци от "Възродителния процес"?

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО; В СТРАНИ В ПРОСТРАНСТВОТО

Волфганг Хьопкен
По-сложно е отколкото просто “етническо прочистване”: миграцията на турците и мюсюлманите от Балканите в исторически контекст