За буквите

В българската история няма по-забележителни личности от Кирил и Методий, които с делата си оказват огромно влияние върху създаването на съвременната славянска общност. Още от времето им до днес ние почитаме техните достижения като свещени. През IX век българската църква канонизира първоучителите за светци, а през X век установява два важни дни – 14 февруари в чест на смъртта на Кирил и 6 април за смъртта на Методий. В XIII век обаче датата за Методиевата смърт е заменена с 11/24 май, който постепенно става общо признат празник в тяхна чест.

След завладяването на България от Османската империя културата на народа е подложена на тежки унищожения чрез избиване на интелигенцията и разрушаване на книжовността. Особено остро този процес се проявява през XVIII век, когато гръцкото духовенство получава контрол над българската национална църква чрез корупция. Преди Паисий Хилендарски българите почти загубват своето национално самосъзнание. В този контекст възниква въпросът: Как след четиристотин години жестоко робство се появи интерес към съдбата на нашите първоучители?

За пръв път в ново време празникът посветен на просветлението е честван в Пловдив, в архиерейското училище "Св. Св. Кирил и Методий", организиран от учителя Йоаким Груев през 11/24 май 1855 г., когато той го определя като ден за отбелязване успеха на българските училища.

Възстановяването паметта за кирило-методиевото дело носи предимно емоционален заряд, стремящ се да пробуди у народа ни осъзнаване относно собствената му история и култура без да провокира гнева на турските власти. То не произтича от строги научни изследвания относно приноса към писмеността, а по-скоро разчита основно na легендите, достъпни тогава за образованите българи. По такъв начин се възражда почитанието към светите братя, което вече е част от идентичността всеки един българин - изразяващо се в химни, стихотворения и романи написани от значими автори; празници организирани по подобен начин рефлектиращи тези творби.

Но днешният опит да реконструираме историята с помощта формалната логика базирайки се само auf фактология може да предложи различна картина спрямо традиционното разбиране около Кирил и Методий; изучаването им води до заключения извън култовете около тях – представят ги като основатели on Първата масова образователна система сред славянските народности вместо просто откривайки азбуките както много хора интуитивно приемат това.. Това не намалява значението им.
Д-р Николай Иванов Колев