Разговори за щастието

Съществуват книги, които могат да бъдат прочетени или просто прелиствани по време на някой следобед на терасата в кафене. Или пък може да се вземат за пътешествие. Такъв е случаят с „Разговорите за щастието“ от френския философ Ален (1868–1951), който все още не е много известен сред българските читатели и вероятно ще ги привлече още с първите си редове. Текстовете му говорят лично до нас, сякаш сме седнали на срещуположната страна на масата и той ни пита: „Как сте? Искате ли да поговорим?“

„Разговорите за щастието“ са тринадесета книга от Университетската философска поредица. Някои биха могли да я сметнат за удобна случайност, свързана с парадоксите относно щастието, високо оценявани от философията. Но това само повърхностно подготвя основата за разговорите с Ален, който има особено отношение към суеверията, страховете от бъдещето и предсказанията — всичко онова, което вижда като манипулация и лошо влияние върху разума. Каквато и идея да имаме за щастие – позитивна сама по себе си – най-напред трябва напълно да се освободим от страха и усещането за неизменност.

С настоящото издание възкресяваме „Разговорите за щастието“, предоставяйки им нов живот на български език чрез интерпретации и критика. Те са написани през трийсетте години на миналия век (първо издание 1925 г., разширено през 1928 г.) когато учителят по философия Емил Огюст Шартие събира записките си от курса по теми като счастие, морални ценности и интелигентност проведен през учебната година 1922–1923 г.. След Първата световна война той преживява множество трудности със здравословното си състояние а впоследствие става свидетел на бедствията около Втората световна война. През това време предпочита работата си като журналист - медийната сфера реагира мигновено на актуалните събития; пише есета използвайки различни псевдоними но най-вече остава познат под името Ален в своите философски творби.

Неговият интерес проличава дори в заглавията: „Начала на философията“ (1916), „Теория на познанието у стоиците“ (1891) , “Спиноза” (1900), "Изкуства" (1920) "Чувства" (1926), както и многобройни "Разговори" по литература(1934), политика(1934), икономика(1935) , религия(1938) . Отбелязват се три ключови момента: първо - Ален извежда началото при базисните авторитети — Платон, Аристотел,, Спиноза,... Второ - въпреки неспокойствието във времето запазва интереса към красотата в литературата . И трето - пише много дискусии ("разговори") не само около неговото време а универсални тематики - философии ,политики...