Ферма за калинки

На какво сме готови, за да защитим трудно постижимото лично и семейно щастие? Какви граници поставяме на разумните компромиси, когато желаем да запазим приятелите и близките си около нас? Как можем да се противопоставим на често неизбежните намеси в деликатния свят между двама души? Тези въпроси са ни добре познати, но намират свой уникален отговор в новия роман на Христина Панджаридис - "Ферма за калинки".

"...Не ми ли се полагаше повече от двадесет минути, които биха ме освободили поне малко, нямаше ли играта с жмичка да стане по-лека? Не бяхме ли двамата самотни по своему – два вълка, избягали от глутницата или зоопарка? Умът ми започваше да закъснява и повтаряше едно и също без ясни отговори. Ситуацията винаги е по-комплексна отколкото предполагах. Когато тръгвах си спомнях Гриша; неговият законен статус изискваше правата му. Аз обаче търсех свобода при друг мъж, позволявайки си удоволствието той да ме разчупва и сглобява както пожелае. Харесваше ми гъвкавостта и усещането за люлеене до сънливост; наслаждавах се на моментите далеч от задълженията си. Но трябваше да спра. Исках обратно своя живот, безопасност и спокойствие. Срещите с Александър действаха като наркотик върху мен; всичко сякаш изчезваше извън контрол. Бях на ръба на живота си – играех основно за другите вместо за себе си. Никой не би завидял за остатъчната част от нощта ми: ако бях сама, всичко щеше да бъде много по-лесно, но Гриша разчиташе на мен. Презирах собствените си оправдания въпреки това гордо държах главата високо.

Калинке-малинке, не ме отвличай от моя избран маршрут! Лети сред дърветата , но ме дръж здраво за роклята! Силно — но без риск тя да се скъса — харесвам я твърде много! Не използвай благородни лъжи като оправдание."
Из книгата