Краят на литературната автономия: 1946

Книгата разглежда 1946 година като период на избори. Тя се съсредоточава върху конфликтите между зависимостта и свободата, а също така представя ранните моменти на лирично възхищение от вожда Георги Димитров. Анализира борбите за влияние в Съюза на българските писатели и как той е бил използван като подчинена структура на режима. Изследва постепенното налагане на социалистическия реализъм и тенденциите към литературно обслужване на държавната политика.

Текстът описва преследването на свободата на словото и лицата, които я защитават - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други представители на несъгласието. Освежава опозиционната и алтернативна литературна сцена. Разказва различни истории, които в контекста на 1946 година придобиват значение не само като историческа граница, но също така оставят личен отпечатък върху човешкия опит.